Коморски острови

Коморските острови са архипелаг от 4 острова в Мозамбикския проток на Индийския океан, между континента Африка и остров Мадагаскар. Островите носят странните по звучене наименования като Нхадзиджа (Гранд Комор), Нджуани (Анжуан), Муали (Мохели), Маоре (Майота). Първите три острова съставляват държавата Комори, а остров Маоре има статут за “отвъдморска територия” на Франция.

Причина за появата на Коморските острови е активната вулканска дейност, която продължава и до днес. Релефът на островите е преобладаващо планински, а най-високият вулкан достига височина 2560 м – Каргала на остров Нхадзиджа. Топлите води на Индийския океан, които мият бреговете на островите, са причина на места те да бъдат заобиколени от коралови рифове.

Коморските острови се намират в малките географски ширини, отличаващи се с горещ и влажен тропичен климат. Средномесечните температури варират от 24°С до 27°C, а комбинацията с обилните валежи и високата влажност на въздуха правят Коморите не особено подходящо за посещение място по време на влажния сезон. Затова пък от май до октомври – през сухия сезон – островите се славят с почти идеалния си климат.

На Коморите живеят постоянно около 550 000 души. Повечето жители принадлежат към народността анталоатра, образувала се при смесването на потомците на арабите с малагасийци и банту. Официални езици са френският и арабският, а повсеместно се говори на местния коморски език – смесица между суахили и арабски. Болшинството от жителите на островите изповядват исляма, а малка част са католици.

Държавата Комори представлява федеративна ислямска република. Островите Анжуан и Мохели обаче се намират в постоянна конфронтация с централната власт, като през 1997 г. дори обявяват независимост. От 1999 г. се водят напрегнати преговори между заинтересованите за съхраняването на федерацията страни, които обаче постоянно са прекъсвани от граждански вълнения и бунтове.

Уникалната природа на Коморските острови е причина те да са известни сред учените като "подводният Юрски парк". През 1938 година служител на местния музей случайно намерил в кошницата на един рибар едно странно животно. Впоследствие тази находка прославила архипелага и станала негова "визитна картичка". Днес изображението на намерената преди близо 70 години риба стои върху всички пощенски марки на Коморите. Това била прочутата латимерия – древната риба, живееща през девонския период (преди около 380 милиона години). Рибата е била известна на науката само по изкопаемите й останки, съхранени в скалите от този период.

Преглеждания: 923