Леонид Брежнев

Леонид Илич Брежнев, една от знаковите фигури в съветската история, е роден в с. Каменское (дн. Днепродзержинск), Украйна през 1906 г. По думите на Михаил Горбачов, началото и краят на неговото управление се характеризират с коренно противоположни позиции. Ако в началото на управлението на Брежнев съветският елит възприема държавата си като "суперсила", от която зависи Светът”, то в неговия край вече се налага очакването за промени.

Образованието, което получава, не предполага политическата кариера на младия Леонид. През 1927 г. той завършва техникум по мелиоративно земеделие и работи като земемер в Беларусия, а през 1935 г. се дипломира в металургичния институт и започва работа по специалността си в родното си село.

Леонид Брежнев става член на КПСС през 1931 г. и през 1938 г. е избран за секретар на Областния комитет на Комунистическата партия на Украйна.

Съществена роля за възхода на неговата политическа кариера изиграва Никита Хрушчов. Именно с негово съдействие през 1950 г. той се издига до първи секретар на ЦК на КП на Молдова, а две години по късно е избран и за член на ЦК на КПСС. На ХХ конгрес на КПСС през 1956 г. Брежнев е ибран за секретар на ЦК на КПСС и кандидат-член на Политбюро. От тази си позиция той има задачата да контролира тежката, отбранителната и аерокосмическата промишленост.

Фактически ръководител на Съветския съюз Леонид Брежнев става от 1964 г. и остава такъв до смъртта си през 1982 г. Именно представата за СССР като суперсила с водещо значение за бъдещето на света е целта и визията на Брежневата политика, както в отношенията с другите държави, така и във вътрешните дела. Постепенно така се заражда едно преклонение към статуквото, нежелание да се промени каквото и да е, а на този фон младите, като традиционни носители на новостите, се възприемат като опасни.

Тази водеща линия на неговата политика има две важни последици. На първо място нежеланието за генерационна подмяна на кадровия апарат води до неговото застаряване. На второ място СССР изостава драстично от това, което се случва в западните държави по отношение на бума на технологиите. Всички сили на СССР по това време са съсредоточени към военната индустрия, целяща да поддържа Студената война. Визията на суперсила, която страната гради, е с цената на големи лишения, понесени от обикновените хора.

Управлението на Брежнев във външнополитически план се характеризира с два основни момента – нахлуването в Чехословакия след Пражките събития и началото на войната в Афганистан.

Във вътрешнополитически аспект той следва една неосталинистка линия, насочена към преследване на другомислещите, тяхното заточение и прогонване, както и реабилитиране в известна степен на култа към личността. От това време е и известният анекдот: „Какво са веждите на Брежнев?” – „Мустаците на Сталин, но на по-високо ниво.”

Той провежда и политика на внимателно отношение към кадрите, която дава на съветския елит нужното спокойствие. За разлика от Сталин и Хрушчов той не ги убива при провал, а ги прави посланици.

Пословична е неговата слабост към ордени и медали – има над 200, присвоява си и званието маршал през 1976 г.

В последните десетина години от управлението си Леонид Брежнев е тежко болен. Това е причината с него винаги да има медицински екип, а навсякъде, където ходи да се оборудва специална медицинска стая. Видимо нездравият му вид дава основание на историците да твърдят, че в последните години от управлението си той е само фигурант в политиката, а решенията се взимат от другите членове на ЦК.

Леонид Брежнев умира на 10 ноември 1982 г.

Преглеждания: 2467

Още за Леонид Брежнев

» Леонид Брежнев /Wiki/
» Биография на Леонид Брежнев
» Сайт, посветен на Леонид Брежнев (ru)