Луи XVI

Луи XVI е роден на 23 август 1754 година в двореца Версай. Той е трети син на престолонаследника Луи Фердинан дьо Бурбон, но през 1774 година е обявен за крал, защото баща му и двамата му по-големи братя умират рано.

Луи XVI наследява от дядо си Луи XV една страна, по улиците на чиито градове се скитат десетки хиляди бездомни хора, които нямат никакво препитание. Хазната на Франция е изпразнена в резултат от неразумната политика на предшествениците на краля. В детството си Луи е държан настрани от политическите дела. Поради тази причина той се оказва неподготвен да ръководи страната, въпреки голямото желание за радикални промени, което има.

В началото на управлението си Луи XVI назначава за пръв министър Тюрго, който се опитва да облекчи тежестта върху бедните като увеличи данъците на аристокрацията, но Генералните щати стопират всичките му реформи. Въпреки всичко министърът упорито се стреми към отмяната на монополите и либерализиране на пазара. От своя страна кралят намалил драстично разходите на двора и показал, че има воля да тръгне по нов път.

Обикновените французи били обнадеждени от първите действия на владетеля си. Не без основание те смятали Луи XVI за добър човек, който има желание да промени живота им в положителна посока. Неопитността и нерешителността на младия крал обаче взели връх и той се огънал пред яростната опозиция на аристокрацията и духовенството, които не се съгласявали с провеждането на каквито и да било реформи, стремейки се да запазят привилегиите си. Тюрго бил свален от власт, а наследниците му не успели да направят нищо съществено за облекчаване на положението на народа. Френската икономика затъвала все повече, а инфлацията растяла неконтролируемо.

Кралят все повече се обърквал в сложните интриги между аристокрацията, духовенството и третото съсловие. Той често сменял мнението си и подкрепял исканията ту на едните, ту на другите. Това задълбочавало хаоса и накарало народа да оттегли подкрепата си към Луи. Негативното отношение към краля се засилвало и от прахосничеството и развратността, които евтините памфлети приписвали на съпругата му Мария Антоанета.

Вслушвайки се в съветите на придворните си, на 11 юли 1789 година Луи XV свалил от власт своя министър Некер, който имал репутацията на радетел за реформи. Това била капката, която преляла чашата на народното търпение. Допълнително напрежение внасяло и струпването на 30 000 войници край Париж.

На 14 юли тълпата се разбунтувала и превзела Бастилията. Кралят окончателно загубил самообладание и не знаел как да реагира, за да тушира Революцията. Той се бавел и не предприел никакви конкретни действия, което насърчило противниците и разколебало поддръжниците му. Луи преговарял с чужди правителства да му окажат помощ срещу бунтовниците, а на 21 юни 1791 година направил опит за бягство, напускайки Париж заедно със семейството си в посока Австрия. Знатните бегълци били лесно разпознати и върнати в столицата, а остатъците от авторитета на краля окончателно се разпилели. Народът вече не искал монархия и на 21 септември 1792 година обявил Франция за република. Луи XVI, сега вече наричан "гражданина Капет" по фамилията на основателя на кралската династия Хуго Капет, бил арестуван. Срещу него били повдигнати редица обвинения в държавна измяна и заговори с чужди правителства. На 11 януари 1793 година започнал процесът, на който Луи се държал много достойно и сам се защитавал срещу обвинителите си.

Времето, в което трябвало да се покаже хладнокръвие и самообладание обаче, било отдавна отминало и на 20 януари Конвентът се произнесъл с 383 срещу 310 гласа, осъждайки бившия крал на смърт. Луи посрещнал присъдата със спокойствие и на следващия ден поел по последния си път към ешафода.

Преглеждания: 1059

Още за Луи XVI

» Крал Луи XVI (wiki)
» Френският крал Луи XVI
» Биография на Луи XVI