Манастирът "Свети Наум"

От векове един от символите на Охрид е и старобългарският манастир “Свети Наум”. Неговият основател, на чието име е наречен, е един от най-близките ученици и сподвижници на Константин-Кирил Философ и Методий. Наум, заедно с другите двама ученици на Кирил и Методий – Климент и Ангеларий – идва в България от Моравия след премахване на славянското богослужение там. Бил е ръкоположен за свещеник лично от папата. Свети Наум е един от организаторите на Плисковско-Преславската книжовна школа. В края на IX и началото на X в. Климент Охридски създава Охридската книжовна школа. Тя е била средище за организирана просветна и книжовна дейност в югозападните предели на средновековната българска държава. През 893 г. Наум замества Климент Охридски като учител в областта Кутмичевица и допринася за укрепването на Охридската книжовна школа. В периода 893-900 г. той изгражда манастира край Охрид, близо до изворите на река Черни Дрим, в който живее до края на дните си. Големият духовник е погребан в самия манастир.

След смъртта на Наум през 910 г. манастърът продължил да бъде духовно средище на монасите и останал важен център на славянската писменост чак до идването на турците по тези земи. Значението му на важен просветен център е сравнявано с това на прочутия Климентов манастир “Свети Панталеймон” в Охрид. Учениците на Климент и Наум продължили тяхното дело и успели да запазят жив споменът за тези двама велики народни просветители.

Последните проучвания сочат, че по време на турското робство основаният от свети Наум манастир е бил разрушен до основи. Днес от него е запазена само част от южния зид. Манастирът е бил издигнат отново, като след това на няколко пъти е бил обновяван и разширяван. При първото обновяване църквата добива формата на кръст. Втората реставрация е била направена през 1711 г. Тогава е бил построен сегашният купол на манастира и са били създадени много от стенописите. Последният стенописен слой е от 1806 г. Запазени са части и от средновековните фрески, например изображенията на свети Седмочисленици. Днешните манастирски крила са от 19 в.

Преглеждания: 1159