Найден Геров

Найден Геров, един от най-ярките представители на Българското Възраждане, е роден на 23 февруари 1823 г. в Копривщица.

Той е осмото от общо тринадесет деца в семейството на учителя хаджи Геро Мушек. Именно неговата личност служи като първообраз на Любен Каравеловия хаджи Генчо в повестта „Българи от старо време”. Като човек отдаден на учението хаджи Геро полага грижи за началното образование на сина си, още повече, че в къщата им в Копривщица се помещава и местното училище. Когато Найден навършва 11 години, той е изпратен да продължи обучението си в Пловдивското гръцко училище. Две години по-късно той се завръща в Копривщица. Там за науката го открива учителстващия по това време в Копривщица Неофит Рилски. Той издейства издръжка за продължаване на образованието на Найден Геров. С финансовата страна на въпроса се нагърбва Христо Стойкович – копривщенец, който по това време пребивава в Одеса. Именно там Найден Геров постъпва в известния Ришельовски лицей и го завършва през 1845 г. По това време Одеса е убежище за голяма част от българската емиграция. Тук Найден Геров установява близки връзки с видни възрожденци като Васил Априлов, Добри Чинтулов, Иван Богоров и др.

През 1845 г. Найден Геров прави опит да си издейства стипендия, за да продължи образованието си във Виена, но след като не успява, се завръща в родината си. Установява се в родния си град, където се отдава на учебна дейност. През 1846 г. Найден Геров отваря първото в града класно училище и изготвя първата за страната ни учебна програма. Училището му става известно в страната и богати и будни български родители изпращат децата си в него. Така нараства славата му на добър педагог и през 1848 г. той получава покана да ръководи гимназия в Пловдив. Докато се занимава с това Найден Геров се отдава на основната си задача – да елиминира гръцкото влияние в града посредством разпространяване на просвета на роден български език. На 20 юли 1851 г. се провежда изпит в ръководената от него гимназия. На него присъстват и гръцкото духовенство и учителите от гръцкото училище. Всички остават изумени от нивото на знанията на българските ученици и самият Геров твърди, че този ден е един от най-хубавите в живота му.

Още по-голяма свобода в методите си на обучение Геров получава след 1857 г., когато е назначен от руското правителство за пръв вицеконсул в Пловдив. Привилегиите, които ползва от висотата на своя пост, му позволяват да разгърне просветителската си дейност в цялата Тракийска низина. Той създава гъста мрежа от училища, в които се преподава по изработената от него програма и методика.

По отношение на национално-освободителното движение Найден Геров заема по-умерени позиции. Той е твърдо убеден, че Освобождението на страната ни ще дойде от Русия и затова не симпатизира на революционните идеи на Каравелов, Ботев и Левски. Въпреки това, след погрома на Априлското въстание през 1876 г. той е принуден да се укрие в руската легация в Истанбул, тъй като турските власти знаят за просветителската му дейност и хвърлят върху него голяма част от вината за избухването на въстанието.

По време на Руско-турската освободителна война Найден Геров служи в руското командване, а след нейният край за известно време е губернатор на Свищов. Когато стават ясни решенията на Берлинския договор и разпокъсването на България, той отново се завръща в Пловдив, вече главен град на автономната област Източна Румелия, за да се отдаде на просветителската си дейност. Именно там той подготвя своя „Речник на българския език, с тълкуване думите на български и руски”. Над девет години той работи по този колосален труд. Речникът съдържа над 70 000 думи, които са обяснени с поговорки, пословици, народни песни и изречения от ежедневната реч на българите.

Един от най-големите просветители на Българското възраждане умира на 9 октомври 1900 г. в Пловдив.

Преглеждания: 1389

Още за Найден Геров

» Найден Геров /Wiki/
» Биография на Найден Геров
» Георги Константинов за Найден Геров