Орфизмът

Създател на учението на тракийския орфизъм е Орфей. Той е един от най-прочутите певци и музиканти от целия античен период, като също така е и лечител, прорицател, владетел, основател на Елевсинските мистерии в чест на Деметра и Персефона. Според последните изследвания на траколозите Орфей представлява събирателен образ на върховно анонимно божество на древните траки. Орфей представлява персонификация на царя жрец, на царя бог при траките и на затворения аристократичен кръг около него.

Първото писмено свидетелство за орфизма принадлежи на лирика Ибик и се датира в VІ в. пр.Хр. Той нарича Орфей „прочутия”. Известието не е случайно след тайната на учението, проповядвано от Питагор и неговата школа в Южна Италия. Учените предполагат, че вероятно самият Ибик е един от посветените съзаклятници.

Три са основните епизода от живота на Орфей, които трайно влизат в гръко-римската митология. Той взима участие в похода на Аргонавтите, помагайки на Язон по съвета на кентавъра Хирон. С чародейната си песен той помага на героите да преодоляват множество опасности.

Вторият епизод от неговия живот е по-известен и е свързан с жена му Евридика, нейната смърт и неуспешният му опит да я върне от царството на мъртвите.
Третият най-известен епизод от живота му е свързан с неговата смърт, а именно разкъсването му от вакханките на Дионис – менадите.

Някои от древните автори споделят, че Орфей пренебрегва култа към Дионис и проповядва тайно учение, предназначено само за мъже. Според тях почитта му към слънцето – Аполон предизвиква гнева на Дионис и той настройва срещу него вакханките. Те издебват момента, когато мъжете им влизат в постройката на мистериите, оставяйки оръжията си отвън. Те ги грабват, убиват всеки, който им се изпречи на пътя, а самият Орфей, който „приучил мъжете им на мъжка любов” разкъсват и разхвърлят частите му в различни посоки, а главата му – в морето или в р. Марица. След това според преданията настъпил голям глад, който продължил, докато главата на Орфей била извадена, още свежа и пееща и погребана под една могила. С течение на годините неговият гроб се наложил като светилище, където се извършвали жертвоприношения. Достъпът до него обаче бил абсолютно забранен за жените.

Преглеждания: 590