Остров Мадагаскар

Мадагаскар е един от най-големите острови в света. По големина на територията си отстъпва само на Гренландия, Нова Гвинея и Борнео (Калимантан). Площта му е 590 000 кв. км. Островът е разположен в южното полукълбо, а бреговете му се мият топлите води на Индийския океан. Намира се на 400 км разстояние от източните брегове на континента Африка, от който го отделя Мозамбикският проток.

Остров Мадагаскар има продълговата форма, а разстоянието от нос Амбър (най-северната му точка) до нос Сент Мари (най-южната), е 1 600 км. Източните и южните части на крайбрежието са ниски, осеяни с лагуни, дюни и коралови рифове. Западните брегове на острова са по-високи и стръмни. В обширното централно плато са останали десетки масиви на загаснали вулкани, следи от активната вулканска дейност в миналото. В северната част на платото е разположен вулканският конус Царатанана (2 886 м), който е най-високият връх на Мадагаскар.

На изток стръмните терасовидни склонове на Централното плато се спускат рязко към тясна крайбрежна низина. Стичащите се реки са изрязали дълбоки стръмни долини, осеяни с множество прагове и водопади. На запад към Мозамбикския проток склоновете са много по-полегати и постепенно преминават във вътрешни плата и хълмисти равнини.

Централното плато е богато на ценни полезни изкопаеми. Тук са открити мед, злато, скъпоценни камъни, никел, а също и графит, по запаси на който Мадагаскар е на едно от първите места в света.

Островът има интересен псевдоним – “Червеният остров”. Това се дължи действително на цвета на земята му – почвите са така наречените латеритни почви, образувани от разпадането на вулканските скали при топъл климат и висока влажност. Червеникав цвят имат и водите на местните реки, тъй като те рушат и носят скалните частички по течението си.

Топлият и влажен климат на Мадагаскар благоприятства отглеждането на множество културни растения. Крайбрежията на реките почти навсякъде са засяти с ориз. В множеството плантации се отглеждат захарна тръстика, кафе, памук, каучуково дърво, кокосови палми, маниока, батати, чай, тютюн, памук, плодове и др. Тук виреят и банани, финикова палма, индиго, шафран, ананаси.

Откъснатостта на о-в Мадагаскар от континента Африка е причина тук да живеят уникални животни, близо половината от които са ендемити. Ето защо той образува самостоятелна зоогеографска област, различна от Африканската (Етиопска) област. Според някои научни теории Мадагаскар представлява отломка от грамадния континент Лемурия, съществувал някога на мястото на Индийския океан. При потъването на континента животните на Лемурия загинали, но оцелели само на Мадагаскар. Друга теория гласи, че Мадагаскар всъщност се е откъснал от Африка. Ако тази теория е вярна, то откъсването е станало много преди да възникне съвременната африканска фауна. Мадагаскар не е обитаван от някои типични африкански животни, като хищници, дебелокожи и копитни. Затова пък тук са се съхранили много живели в древността животни, като лемури и насекомоядни. В Мадагаскар живеят 36 вида лемури и затова островът е получил прозвището “островът на лемурите”. Те са потомци на отдавна живели полумаймуни, които днес не се срещат другаде по света. Лемурите са топлолюбиви, затова досегашните опити да бъдат пренесени в зоологическите градини в Европа са завършвали безуспешно.

Преглеждания: 3772