Пабло Пикасо

Пабло Руис Пикасо е испански художник, скулптор и дизайнер, роден на 25 октомври 1881 година в град Малага. Той е най-известният художник на ХХ век, създател е на стила кубизъм и оказва огромно влияние върху съвременното изкуство.

Първите си уроци младият Пикасо получава от баща си, който е художник и учител по рисуване. Когато е на 8 години той рисува картината си "Пикадор", с която не се разделя през целия си живот. По-късно Пабло учи в Ла Коруня, а през 1895 година се записва в школа по изящни изкуства в Барселона.

През 1900 година Пабло Пикасо заминава за Париж, където се опитва да пробие в средите на хората на изкуството. Животът му през този период е свързан с големи финансови и лични трудности. В определени моменти той е принуден да гори свои картини, за да се отоплява, а близък негов приятел се самоубива. Това се отразява на творчеството му и Пикасо рисува преобладаващо в синята гама, като сюжетите на платната му са мрачни и потискащи.

Картината "Момиче върху топка", която е нарисувана през 1905 година, е считана от специалистите за край на синия и начало на розовия период в творчеството на Пикасо. Той се характеризира предимно с циркови сюжети, като художникът се стреми да улови живота на артистите и емоциите, предизвикани от вечното им скиталчество. Обречеността и безнадеждността в картините на испанеца намалява чувствително в сравнение със синия период.

С времето Пикасо решава да експериментира не с цветовете, а с формите. През 1907 година той се среща с художника Жорж Брак и двамата решават да обърнат гръб на натурализма и възпитателното изкуство. Испанецът рисува "Авиньонски девойки", като образите на моделите му са съзнателно изкривени и деформирани.

След 1907 година Пабло Пикасо обръща изключително внимание на раздробяването и уголемяването на фигурите и превръщането им в геометрични форми. Той продължава да рисува в новия стил, наречен "кубизъм" до средата на Първата световна война, макар и отделни елементи от него да се появяват в картините му и по-късно.

През 1918 година Пикасо се запознава с руската балерина Олга Хохлова, за която се жени. До средата на 30-те години на ХХ век неговото творчество е под властта на сюрреализма. Той създава един свят, изпълнен с безформени и ужасяващи същества, който е повлиян и от насоките на поезията, излизаща след войната.

Пабло Пикасо е на страната на републиканците в Гражданската война в Испания. Израз на неговата подкрепа за тях е една от най-известните му картини - огромното платно "Герника". Творбата е вдъхновена от италиано - германската бомбардировка над град Герника, културният център на баските. Тя изразява целия ужас на войната според представите на Пикасо.

Испанският художник не емигрира пред немската заплаха в навечерието на Втората световна война. Той остава в Париж по време на цялата окупация, макар и картините му отново да стават изключително мрачни.

Краят на Втората световна война е начало на нов период в творчеството на Пикасо. Художникът се запознава с младата Франсоаз Жило и заминава за Южна Франция. Това повлиява на творчеството му, в което се появяват непознати усещания като щастие, топлота, любов.

През 1953 година Пикасо и Жило се разделят и произведенията му отново са завладени от мрачни демони. Това свършва през 1954-а, когато художникът се запознава с Жаклин Рок.

Последните 15 години от живота и творчеството на испанския художник са изпълнени с обрати, лутания и промени, нетипични за възрастта му.

Пабло Пикасо умира на 8 април 1973 година в град Мужен в Южна Франция.

Преглеждания: 1966

Още за Пабло Пикасо

» Пабло Пикасо /Wiki/
» Официален сайт на Пабло Пикасо (en)
» Биография и творчество на Пабло Пикасо (en)