Пещерата Магурата

Една от най-известните и красиви пещери в България – Магурата, се намира в северозападния край на България, близо до село Рабиша. То е дало и второто й име – Рабишката пещера. Този уникален подземен комплекс отстои на около 180 км северозападно от град София, на 50 км югозападно от Видин, на 17 км северозападно от Белоградчик и на 1,5 км от село Рабиша. Магурата е една от най-големите пещери в България, с обща дължина на откритите досега галерии около 2500 м.

Пещерата е образувана преди 3-4 милиона години във високия 463 м хълм Магура. Издълбана е във варовиковата Рабишка могила. Предполага се, че реките Арчар и Видбол в миналото са протичали през пещерата и са спомогнали за образуването на множество от галериите. По време на нагъвателните процеси на Стара планина обаче реките са променили посоката си на оттичане.

Освен красотата на галериите и пещерните образувания, Магурата е забележителна най-вече с единствените в пещерите на Балканския полуостров рисунки с прилепно гуано, останали от първобитния човек (от т. нар. епипалеолит, неолит, енеолит и началото на раннобронзовата епоха). Рисунките се намират на около 200 м. от главния вход по левия склон на пещерата. На брой са около 700. Рисунките в Магурата изобразяват танцуващи женски фигури, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, различни животни, "шахматни" пана, слънца, звезди, оръдия на труда, растения. С най-богата и сложна композиция се отличават групите, представляващи ловни сцени и магически танци. Рисунките по стените на пещерата определят характера й на светилище през дълъг период от време – от неолита до желязната епоха. Изследователите са установили, че изображенията имат аналогии с известни праисторически културни центрове в Италия, Иберийския полуостров и Предна Азия.

Археологическите разкопки на първобитно селище в първите зали на пещерата доказват, че тя е обитавана в началото на бронзовата епоха или около 2750 г. пр. н. е. С прекъсване животът тук е продължил през късния бронз и желязната епоха. По време на българското Възраждане пещерата е служела като убежище на Мануш войвода.

Истински шедьовър на първобитното изкуство в Европа, Магурата отдавна е оценена като привлекателен туристически обект. Пещерата е електрифицирана, а проходимите галерии имат дължина 2 500 м. Освен от природните красоти, туристите са привлечени и от възможността да опитат първокласното пенливо вино, което отлежава в Магурата. В едно от разклоненията й е създадена единствената в страната изба за производство на шампанско по класическа технология. Установено е, че по климатични и теренни характеристики районът около Рабишката могила се доближава до прочутата винарска област Шампан във Франция, а пещерата предоставя отлични условия за шампанизиране и стареене на вина – постоянна влажност и температура от 12° С.

Преглеждания: 935