Подписването на Топханенския акт

На 24 март/ 5 април 1886 г. в двореца Топхане в Цариград е подписана българо-турската спогодба, станала известна в историята като Топханенски акт, според която юридически на международната политическа сцена се признава Съединението на България.

С подписването на този акт се слага кай на Цариградската международна конференция, продължила от края на 1885 до април 1886 г. Подписите си под Топханенския акт слагат представителите на Великите сили, Великия везир Кямил паша и министъра на външните работи и изповеданията на Княжество България Илия Цанов.

Цариградската конференция е предизвикана от обявяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 г. и подкрепено от княз Александър Батенберг. Броени дни след това, Русия обявява открито своето недоволство от Съединението, а такава позиция заема и Австро-Унгария. С тяхната негласна подкрепа на 2 ноември 1885 г. Сърбия изненадващо напада България. Решителните боеве се водят при Сливница от 5 до 7 ноември. Войната завършва с подписването на Букурещкия мирен договор от 19 февруари 1886 г., по силата на който се възстановява довоенната граница със Сърбия.

След победата на България над Сърбия във войната, остава Съединението да получи международно признание. Първоначално се постига споразумение княз Александър Батенберг да бъде назначен за генерел-губернатор за срок от пет години, румелийската администрация да се слее с тази на Княжеството, румелийската милиция да влезе в състава на княжеската войска. От своя страна Княжество България следва да отстъпи на Турция Кърджалийската околия и редовно да плаща румелийския дълг.

Срещу тези предложения се обявява Русия, която държи да не се споменава името на Александър Батенберг в споразумението. Така Великите сили се обединяват около текста на Топханенския акт, според който управлението на Източна Румелия се поверява на българския княз, а България освен Кърджалийска околия отстъпва на Турция и селата по долното течение на р. Въча, които са населени предимно с мюсюлмани.

Преглеждания: 1048

Още от ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ:

» Убийството на Стефан Стамболов
» Ден на независимостта на България
» Избирането на София за столица на България
» Цар Борис III
» Българско книжовно дружество

Коментари

svetlakovacheva | 2010-04-05 12:25:48

Да..."любовта" на братята сърби и братята руси към гордия български народ не е от вчера...Като прибавим и страха на скъпите ни съседи от една самостоятелна, силна държава, картинката е ясна!