Помещението с огнището в традиционната българска къща

В традиционното българско общество изграждането на собствено жилище е важен момент от социализацията на личността. Притежанието на собствен дом от страна на мъжа е знак за общността, че той е готов за създаване на семейство. Затова и домът е символ на семейството. От друга страна несемейната къща е знак за нарушено социално равновесие.

В традиционния български селски дом под „къщи” е познато помещението с огнището. То е централно за сградата и около него се развива и изгражда домът. В най-опростения вариант на българската селска къща от традиционния период то е и единствено помещение, в центъра на което се помества огнището. С нарастване на броя на помещенията огнището се измества към една от преградните страни, така че да отоплява и другата стая – одаята. Без значение дали къщата е от планински или равнинен тип, т.е. дали тя се развива в хоризонтален или вертикален план, "къщите" заема централно място и има основно значение в живота на семейството. Не е случайно, че в българския език думата огнище често е синоним на дома. Доказателство за това са народните песни, в които често се пее за „бащино огнище” вместо за „бащин дом”.

"Къщите" обикновено е и най-обитаваното помещение. В него семейството прекарва цялото си време. Там се хранят, спят, там жените извършват и домашните си задължения – плетене, шиене, готвене и др. По-късно наименованието на това основно за българския дом помещение се прехвърля върху целия дом – къща. В съвременността функционално това помещение почти изцяло се наследява от съвременната кухня.

Преглеждания: 1098