Появата на компактдиска

На 2 март 1983 г. в Англия за пръв път компаниите „Сони”, „Филипс” и „Полиграм” демонстрират своята съвместна разработка – компактдиска.

Самият компактдиск е създаден четири години по-рано – през 1979 г. Общият процес на производство е разработен в компанията „Филипс”, която използва за това свое по-ранно откритие, наричано „лазердиск”. Тук се създава и форматът за съхранение на данните на диска, познат като „Червената книга”. В компанията „Сони” пък концентрират вниманието си върху система, която да въведе метод за корекция на грешките, позната като „кода на Рид-Соломон”. Масовото производство на компактдиска започва три години по-късно – през 1982 г. в Лангенхаген до Хановер, Германия. Компактдискът придобива световна популярност благодарение и на компаниите „Майкрософт” и „Епъл компютър”.

Компактдискът представлява оптичен носител на информация, която се разчита с помощта на лазарен лъч. Първоначалното му предназначение е за съхранение единствено на звукови записи (CD), но днес неговото приложение е далеч по-широко – от текстови, през звукови до видео файлове (т.нар. CD-ROM).

Първоначално всички компактдискове събират до 650 мегабайта информация или 74 мин. запис. Счита се, че времето е сметнато така, че да побере Деветата симфония на Бетовен, чието времетраене е точно 74 мин. Днес вече масово са разпространени компактдискове с обем от 700, а дори и от 800 мегабайта, но последните могат да не бъдат разчетени от всички устройства. Има и мини CD-та, които могат да поберат до 21 мин. запис.

Първоначално създателите на компактдиска не предвиждат защита срещу копиране. От 2002 г. обаче редица компании се опитват да разработят подобна система. Обикновено тя представлява нарочно внасяни грешки в записваните на диска данни, които го правят нечетивен за компютър, но достъпен за домашните уредби.

Днес компактдискът се радва на огромна популярност и е един от най-разпространените носители на данни.

Преглеждания: 553