Приемането на Търновската конституция

На 16 април 1979 г. Учредителното събрание в старопрестолната българска столица Велико Търново приема новата конституция, останала в историята като Търновска конституция.

То е свикано на 10 февруари 1879 г., като неговата основна задача е да гласува и приеме новата българска конституция. По предложение на К. Стоилов събранието избира комисия от 15 души, която има за цел да изработи принципи. За основа на обсъжданията служи предложеният от руския императорски комисар проект. Разработеният от комисията вариант е издържан изцяло в духа на консерватизма. Той залага на силна княжеска власт, двукамарен парламент, в който горната камара – сенат, следва да съблюдава правилното прилагане на конституцията. Предвижда се и въвеждането на имуществен и образователен ценз.

Този проект става основа за дискусиите в сесиите на събранието. Тогава се оформят и първите две политически групировки. Групата на консерваторите се опасява, че българинът е политически незрял, тъй като няма опит в политическия живот. Те се страхуват, че прекалените демократични свободи могат да доведат до анархия и неуправляемост на новата държава.

От своя страна групата на либералите се обявява против всякакъв ценз и е за широки пълномощия на народните представители, като решително се отхвърля идеята за двукамарен парламент. Либералите успяват да наложат своите идеи и те залягат в основата на Търновската конституция.

Според нея, българската държава се оформя като парламентарна монархия. Властта се поделя между княза и Народното събрание. Българският владетел е „върховен представител и глава на държавата”, който утвърждава приетите от Парламента закони и е върховен военачалник на всички военни сили в Княжеството. От името на княза и под неговия надзор действат органите на изпълнителната власт. Той има правото да помилва и да дава амнистия.

Според Търновската конституция Народното събрание е Обикновено и Велико. То се избира с преки тайни избори, в които право на участие имат всички български граждани от мъжки пол, навършили 21 години. На 20 000 души се избира един депутат за Обикновеното народно събрание, а за Великото народно събрание – един за 10 000 души. Обикновеното народно събрание обсъжда и приема законите, държавния бюджет, държавните заеми, размера на данъците и реда за тяхното събиране и др.

Великото народно събрание се събира при изработване на нова или промяна на старата конституция, отстъпване или размяна на части от държавната територия, избор на нов княз или регент.

Търновската конституция дарява българите с широки граждански права. Първоначалното образование става безплатно и задължително. Гарантирана е пълна свобода на печатното слово, като единствено богослужебните книги подлежат на предварително одобрение от страна на Светия синод. Българските граждани получават правото да се сдружават, да създават свои обществени и политически организации.

По своята същност Търновската конституция е една от най-демократичните за своето време.

Преглеждания: 2528