Първият полет на дирижабъла Хинденбург

На 4 март 1936 г. е осъществен първият полет на дирижабъла „Хинденбург”.

Дирижабълът е построен във фирмата на граф Фердинанд фон Цепелин и излиза от завода с бордови номер LZ 129. Кръстен е в чест на тогавашния германски президент Паул фон Хинденбург.

Дирижабълът е снабден с четири дизелови двигателя и може да развие скорост до 150 км. в час. Той е в състояние да направи пробег от 15 000 км, без да спре за презареждане.

„Хинденбург” започва да извършва редовни пътнически полети от май 1936 г. Той прави редица успешни полети над Атлантическия океан. За комфорта на пътниците дирижабълът разполага с двуместни каюти с душ-кабини, ресторант с кухня и салон, снабден с олекотен алуминиев роял за забавление на гостите.

Както на всички летателни апарати и на борда на дирижабъла пушенето е строго забранено. За да се избегнат злоупотреби, преди качването на пътниците, на тях им се изземват всички пособия за пушене – цигари, лули , кибрити и др. За заклетите пушачи обаче е оборудвана специална, добре изолирана стая, която е единственото помещение, в което пушенето е позволено.

Последният полет на „Хинденбург” започва на 3 май 1937 г. На борда му има общо 97 души пътници и екипаж. На 6 май, след близо 77 часа полет, дирижабълът достига Ню Йорк. На покрива на Емпайър Стейт Билдинг го посрещат множество зрители. Дирижабълът не каца веднага, тъй като поради лошото време първоначално му е отказано разрешение за кацане. Такова е дадено към 19 часа и пилотът започва снижаване на машината. В това време обаче от задната част на корпуса започва изпускане на водород и така той натежава във втората си половина. От влажността във въздуха и движението дирижабълът се наелектризира и така при пускане на въжетата и при допира им със земята се освобождава електрическото напрежение, образувайки се искра в металния корпус. Водородът избухва. Пилотът успява все пак да снижи машината и това помага на голяма част от хората да скочат през панорамните прозорци в залата за наблюдение и да се спасят. Загиват 35 души. Останките от дирижабъла са изпратени в Германия за експертиза.

По-късно е построен още един дирижабъл с името „Граф Цепелин”, но той никога не вози пътници, тъй като използването на водород е забранено за дирижабли, а пълненето с хелий се оказва твърде скъпо и затова нерентабилно.

Преглеждания: 1001