Развитие на фармакогнозията в България до Освобождението

Българският народ е натрупал през вековете много знания и богат опит за използване на лечебните средства, от които най-широко употребявани са билките. Народната медицина препоръчва употребата и на животински продукти – кръв, жлъчен мехур, агнешка и меча мас, овча лой и др. Нашата народна медицина се е отличавала винаги със самобитност и реализъм за разлика от тази на европейските народи, която е била свързана с много мистицизъм и суеверия.

През Средните векове в България вече е имало лечители, както и сборници с лекарствени рецепти. Най-старият известен досега наш лекарственик е т. нар. “Зелейник”, съставен през Х в. Тази книга е богомилска, поради което е била забранена от църквата. В нея като лекарство широко се препоръчва употребата на мед, а против коремни болки се предписва “дървено масло”. Друг лекарственик, който заслужава внимание, е прикрепеният към преписа на “Шестоднев” на Йоан Екзарх от 1263 г. В него например за лечението на плеврита – “ребреница”, се препоръчва комбинацията от върба, топола и кукуряк – и днес върбата и тополата се ценят заради съдържащата се в тях салицилова киселина, а кукурякът – като кардиотонично средство.

След падането на България под османско иго през 1396 г. се отбелязва упадък в културния и обществения живот на страната. За начините на лечение през тази епоха може да се съди по някои ръкописи, преписвани многократно от различни лечители, при което всеки е прибавял по нещо ново. Най-старият лекарственик от тази епохата е рилският, който се пази в Рилския манастир, писан през 1800 г. Билките заемат значителен дял в поместените в него предписания. Представлява тетрадка от 29 листа с около стотина рецепти. В Националния музей се пазят и други лекарственици от тази епоха (на дядо Илийчо - спицерина от Свищов, на Кефалов и др.). От нашия фолклор също може да се съди, че народът е познавал и прилагал голям брой лековити растения, като комунига, тинтява, пелин, чемерика и др. На някои от тях били приписвани чудодейни свойства – любовни, омайни, разделни. Билките се продавали от билери – амбулантни лечители, гърци по произход, които кръстосвали страната. По-късно билки и други лекарствени средства можели да бъдат намерени в т. нар. ахтарници, по-късно наименувани спицерии. Спицери са били например нашите възрожденци Васил Петлешков и Васил Соколски. Към края на османското иго в някои градове – Силистра, Русе, Видин, Пловдив, Стара Загора, София и др. са били открити и добре обзаведени аптеки от фармацевти с нужното образование.

Преглеждания: 819