Робърт Скот достига до Южния полюс

На 17 януари 1912 година английската експедиция на Робърт Фалкън Скот достига Южния полюс и разбира, че е била изпреварена от норвежеца Руал Амундсен само с месец.
Робърт Скот е офицер от кралските военноморски сили, провел редица полярни изследвания в началото на ХХ век. На 1 ноември 1911 година той застава начело на петчленна експедиция, целяща да бъде първата, достигнала до Южния полюс. Паралелно с англичаните към полюса се отправя и друг екип изследователи начело с Руал Амундсен.
От самото начало британската експедиция се сблъсква с много трудности, като за част от тях е отговорен ръководителят й, а за друга - обстоятелствата. Моторните шейни, на които пътешествениците разчитат много, излизат от строя още в самото начало, а скоро след това се оказва, че манджурските коне, които Скот избира вместо класическия вариант с кучешки впрягове, са абсолютно непригодни за условията на най-суровия континент. Въпреки, че били принудени да носят по-голямата част от багажа и припасите си сами, британците не се отказали и продължили напред.
Когато най-после достигнала целта си, екпедицията на Робърт Скот намерила на Южния полюс забито норвежкото знаме и надпис, оставен от Руал Амундсен. Англичаните приели закъснението си като истинска катастрофа. Те били отчаяни от провала си и поели по обратния път изтощени и в лошо настроение. Пътят, който трябвало да изминат, бил цели 1300 километра, а силите и запасите им били на изчерпване. Едновременно с това атмосферните условия се оказали много по-лоши, отколкото се очаквало.
Първата жертва на умората и трудностите станал Едгар Еванс, който при падане от леден хълм получил сътресение на мозъка и починал на 17 февруари 1912 година. Всички били на ръба на силите си, а им предстояло да изминат половината разстояние. Втори загинал Оутс, чиито крака измръзнали. Другарите му отказали да го изоставят, въпреки че той ги молел за това. За да не бави придвижването им, той изпълзял от лагера тайно и повече никой не го видял.
Тримата оцелели пътешественици продължили борбата, въпреки че всяка крачка им коствала неимоверни усилия и на практика нямали почти никаква храна. Те устроили бивак само на 18 километра от един от базовите си лагери, в който се съхранявало голямо количество провизии, но били принудени да преустановят придвижването си за цели 10 дни заради разразила се силна буря. Последната бележка в дневника на Скот е от 29 март 1912 година. Пътешественикът пише, че той и членовете на експедицията му са знаели, че поемат огромен риск, но шансът не е бил на тяхна страна. "Смъртта вече е близка" заключил Скот.
Не се знае кога точно са свършили силите на Скот, Уилсън и Бауърс. Телата и записките им били открити в палатката на 12 ноември 1912 година.
След трагичната си гибел членовете на експедицията на Робърт Скот станали истински национални герои на Англия. Неустрашимостта, волята за живот и жертвоготовността им били възхвалявани в пресата, литературата и киното. Конкурентът на Скот за първи покорител на полюса, Руал Амундсен, заявил, че без да се замисля би се отказал от цялата си слава и имущество, ако това би му позволило да спаси членовете на експедицията.
Епитафията на надгробната могила на Робърт Скот гласи "Да се бориш и да търсиш, да намериш и да не се предаваш".

Преглеждания: 786