Служебното правителство на проф. Богдан Филов

На 16 февруари 1940 г. цар Борис ІІІ възлага на проф. Богдан Филов да състави нов кабинет. Това правителство има нелеката задача да е начело на България в годините на Втората световна война, лавирайки между воюващите блокове в стремежа си да защитава интересите на страната ни.

Политическите идеи на Богдан Филов гравитират около визията за социална авторитарна държава, в която основната роля трябва да играе монархът. Затова и още с идването си на власт, правителството демонстрира линията, която ще следва, а именно утвърждаване на авторитарна държава. Така през 1940 г. в България по германски образец се създава организацията „Труд и радост”, която е призвана да обедини усилията на работници и интелигенция. Освен това Богдан Филов прави опит да се намеси в автономията на Софийския университет и на Българската академия на науките. С последната той успява с приемането на Закон за допълнение на закона за Академията. Според него секретарят на БАН следва да се назначава от министъра на просвещението измежду трима кандидати, посочени от Управителния съвет. Успява да се намеси и в работите на Българската православна църква, като предлага монархът да има последната дума при избора на български патриарх. Както самият той твърди, не трябва църквата да се превръща в „държава в държавата”.

Друга основна цел в политиката на Богдан Филов е патриотичното възпитание на подрастващите и запазване чистотата на нацията. В тази връзка през февруари 1940 г. е създадена младежката организация „Бранник”, а в края на същата година е гласуван и антиеврейският Закон за защита на нацията.

Правителството на Богдан Филов носи и основната отговорност за подписването на договора във Виена от 1 март 1941 г., с който България се присъединява към Тристранния пакт и влиза във Втората световна война. Това решение е продиктувано от присъединяването на Румъния към Германия и концентрирането на немски войски на българо-румънската граница, заплашващи да нахлуят в страната. Като част от съюзните си задължения, на 13 декември 1941 г. правителството на Богдан Филов обявява война и на САЩ, и Великобритания. Това се счита от правителството за символичен акт, но води до тежки за страната ни последици – на 10 януари и 30 март 1944 г. столицата става обект на съвместни англо-американски бомбардировки.

Тези действия на правителството са продиктувани от една цел, а именно осъществяване на националния идеал – обединение на разпокъсаните след Берлинския конгрес от 1879 г. български земи. Те имат и реален резултат - на 19 април 1941 г. български войски влизат в Македония и Беломорска Тракия.

Присъединяването на страната ни към Тристранния пакт удовлетворява и личната нагласа на министър-председателя, който е яростен противник на болшевизма. За разлика от Борис ІІІ, който е по-дипломатичен, Богдан Филов настоява за прекратяване на отношенията със СССР.

По време на неговото управление се организира подписка, инициирана от председателя на Народното събрание Димитър Пешев, която се обявява против изпращането на българските евреи в концентрационните лагери в Германия. Под обществения натиск цар Борис ІІІ е принуден да се съобрази с това. По този начин България става единствената страна, съюзник на Германия, която не се съобразява с една от основните идеи на Хитлер за чиста нация и унищожаване на евреите.

Кабинетът на Богдан Филов е на власт до 14 септември 1943 г. Самият министър-председател след това става член на регентския съвет на малолетния Симеон ІІ. След преврата на 9 септември 1944 г. Богдан Филов е задържан и в началото на следващата 1945 г. е съден от Народен съд. Осъден е на смърт и присъдата е изпълнена през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г.

Преглеждания: 539