Стронций

Металът стронций има ограничено практическо приложение. Солите му се използват за направа на сигнални ракети с червен цвят. Всеки алпинист, пътешественик или изследовател на покритата със сняг тундра, в горещите и влажни тропици или в сухата и безбрежна пустиня знае, че ако изпадне в беда, първият вик за помощ е сигналната ракета с червен цвят. Много човешки живота са спасени благодарение на червените стронциеви ракети.

Когато вечер на големи празници се любуваме на разцъфтяващите букети от разноцветни светлини на фона на тъмното небе, не бива да забравяме, че заслуга за това има и стронция.

Той и съединенията му не са отровни. Има дори морски животни от семейството на радиолариите, които изграждат черупките си от стронциев карбонат. След измирането им черупките им взаимодействат със сулфатните йони от морската вода, при което се образува стронциев сулфат. Той изкристализира във фини влакнести кристали с копринен блясък. Така се образува минералът целестин. Той има бледосинкав цвят, което е дало и наименованието му /на латински целестус означава небесен/. Целестинът и стронцианитът са двата минерала, съдържащи стронций. Те се срещат рядко, защото стронцият е сравнително малко разпространен елемент – около 0,02% от масата на земната кора.

Попаднал в човешкия организъм се натрупва в костите. По свойства съединенията му и по специално стронциевият йон, са сходни на калция. Голяма опасност за здравето на хората и животните има радиоактивният изотоп – стронций-90. Той не се среща в природата, а се образува при ядрените реакции.

Преглеждания: 1916