Съборът срещу богомилите

На 11 февруари 1211 г. в столицата на Второто българско царство Търново се провежда църковен събор против богомилите. По това време на българския престол е цар Борил, племенник на Асеневци, който управлява в периода 1207-1218 г. Неговото управление не е така бляскаво, както това на знаменитите му родственици. Държавата губи част от спечелените територии, наблюдават се процеси на дестабилизация и несигурност по отношение на вътрешната и външна политика. В сила са редица сепаратистки движения, които водят до формирането на независими владения.

На този фон съвсем логично нов разцвет изживява зародилото се през Х в. в българските земи еретическо учение на поп Богомил. По времето на цар Борил богомилството бързо се разпространява в градове и села сред различни слоеве от населението. Има сведения, че в Средец (дн. София) функционира добре изградена богомилска община. Тя се ръководи от някой си Петър, който е с ранг „дедец” според приетата от богомилите вътрешна структура.

Основни сведения за дейността и събранията на богомилите ни дава „Бориловия синодик”, който по своята същност представлява превод на византийско съчинение, съдържащо анатеми и описания на по-стари ереси, възникнали във Византия. Към него по времето на Борил е прибавена една допълнителна глава, която описва богомилството. Отделено е място на тайните нощни събрания на богомилите, говори се за подготвяния и организиран от тях заговор срещу царя, анатемосват се „разбойници и убийци”, в които се визират видни велможи и църковни дейци и др. С тези си действия богомилите се превръщат в заплаха не само за църквата като институция, но и за централната власт.

Това става причина и за организирането на църковен събор, чиято цел е да осъди учението на богомилите. Присъстващи на събора са църковни представители – архиереи, свещеници, монаси, много боляри, голямо множество от обикновени хора и жители на Търново.

Съборът се ръководи лично от цар Борил, който излага обвиненията срещу богомилите, води разследването и разпитите на обвинените. Съборът обявява учението на богомилите извън закона и анатемосва възгледите му. Пред опасността от тежки наказания, една част от богомилите се отказват от учението си и се връщат в лоното на православната вяра. Тези, които остават верни на възгледите си, са подложени на различни по вид наказания.

Преглеждания: 940