Уилям Гладстон

Уилям Юарт Гладстон е четирикратен министър-председател на Великобритания, един от най-известните лидери на английската Либерална партия. Политическата му кариера протича в постоянно единоборство с друга видна фигура на британския политически живот – Бенджамин Дизраели.

Роден е на 29 декември 1809 г. в Ливърпул, Англия и умира на 19 май 1898 г. във Флинтшър. За пръв път става министър-председател през 1868 г. Изборът му е улеснен от проведената предната година избирателна реформа, която дава право на глас на преобладаващата средна и дребна буржоазия. Първият му мандат като министър-председател приключва през 1874 г. След това последователно заема този пост в периодите 1880-1885, през 1886 и 1892-1894 г. За падането на либералите от власт през 1885 г. способства и неуспешният опит за реформи в Ирландия. Местният парламент не гласува проекта за самоуправление и насилието трайно се настанява в обществения живот на Ирландия. Така за следващите двадесет години с кратки прекъсвания начело на британската политика се установява Консервативната партия.

По време на своето управление Уилям Гладстон провежда редица социални и конституционни реформи, които засягат образованието, избирателните права и др.

Личността на Гладстон е свързана пряко и с българската история. Той е един от основните капиталовложители при построяването на първата българска жп линия Русе-Варна през 1866 г. Счита се дори, че той е бил управител на компанията.

След потушаването на Априлското въстание от 1876 г. той открито застава на страната на българите. Автор е на известната брошура „Българските ужаси и Източният въпрос”. В нея той открито напада политиката на неангажираност, водена от Бенджамин Дизраели по отношение на случващото се в българските земи, осъжда и зверствата над българите от страна на османските войски.

Преглеждания: 1146

Още за Уилям Гладстон

» Уилям Гладстон /Wiki/
» Произведения на Уилям Гладстон (en)
» Биография на Уилям Гладстон (bbc.co.uk) (en)