Цицерон

Марк Тулий Цицерон, един от най-известните римски оратори, е роден през 106 г.пр.н.е. в Арпинум, Италия и умира през 43 г. пр.н.е. във Формия, Италия.

В политическата си кариера той стига до поста консул през 63 г.пр.н.е., което го изправя в пряко противоречие с вечния му съперник Катилина. Той подготвя заговор срещу Цицерон, целящ неговото сваляне от власт. Цицерон успява да се справи със заговорниците. От римския форум той произнася своите четири речи срещу Катилина, считани за едни от най-добрите образци на ораторското изкуство. Именно тогава славата и величието на Цицерон достигат своя връх. От Катон Младши той е наречен „Pater Patriae" (Баща на отечеството). В римската история само две личности получават това признание, без да са императори – Цезар и Цицерон.

По време на втория триумвират Цицерон се обявява открито срещу политиката, водена от Марк Антоний. В резултат излиза критичната му творба „Филипики срещу Марк Антоний”. Именно тя му коства и живота. Той е обезглавен по нареждане на Марк Антоний, а за назидание на всички ръцете и главата му са изложени на трибуната на римския форум.

От повече от 100 речи, които се приписват на Цицерон, до нас са достигнали 58 и 19 трактата. Философските му произведения представляват интересна смесица от водещите по негово време теории на философските школи на стоиците и епикурейците. Неговите позиции оказват сериозно влияние върху средновековни мислители като св. Августин, както и върху представители на Ренесанса и Просвещението като Петрарка, Еразъм Ротердамски и др.

Редица са мислите и сентенциите, останали като наследство от Цицерон. Някои от най-известните сред тях са: „Често човек е най-големият враг на самия себе си”, „Да живееш, значи да мислиш” , „Навикът е втора природа” и др.

Преглеждания: 2802

Още за Цицерон

» Цицерон /Wiki/
» Известни мисли на Цицерон
» Произведения на Цицерон (la)